【户外攻略】户外爱好者一生必去的十大经典探险地
м Робот Добавяне: is:Lokhljóe |
Добавена вътрешна препратка ? |
||
(Не са показани 38 междинни версии от 21 потребители) | |||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{без източници}} |
|||
⚫ | |||
{{Начин на учленение}} |
|||
⚫ | |||
Възможните преградни звукове са следните ([[IPA]]): |
|||
* [p] беззвучна билабиална |
|||
* [b] звучна билабиална |
|||
* [t] беззвучна алвеоларна |
|||
* [d] звучна алвеоларна |
|||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
* [?] звучна палатална |
|||
* [k] беззвучна веларна |
|||
* [g] звучна веларна |
|||
* [q] беззвучна увуларна |
|||
* [?] звучна увуларна |
|||
* [?] ларингиална |
|||
* [?] глотална ([[глотална пауза]]) |
|||
Преградните звукове със собствен знак в [[МФА|международната фонетична азбука]] са следните: |
|||
⚫ | Повечето звукове са в опозиция звучен и беззвучен, освен последните два, които нямат звучни варианти, защото се артикулират в непосредствена близост до гласните струни и озвучаването им е невъзможно. При артикулацията на почти всички преградни съгласни (освен [?], [?] и [?]) може да се появи и [[придихание]]. В повечето езици фонемите на преградните съгласни се групират по критерия звучност-беззвучност (например [[български език|български]], [[френски език|френски]], [[английски език|английски]]), а в други наличието или отсъствието на придихание има смисловоразличителна функция (напр. в [[датски език|датския]] и [[исландски език|исландския]] език няма звучни преградни съгласни и опозицията е придихателна-непридихателна). |
||
* {{IPA|/p/}} [[беззвучна двубърнена преградна съгласна]] |
|||
* {{IPA|/b/}} [[звучна двубърнена преградна съгласна]] |
|||
* [t] беззвучна [[Венечна съгласна|венечна]] съгласна |
|||
* [d] звучна венечна съгласна |
|||
⚫ | |||
⚫ | |||
* [c] беззвучна [[Небна съгласна|небна]] съгласна |
|||
* [?] [[звучна небна преградна съгласна]] |
|||
* [k] беззвучна [[заднонебна съгласна]] |
|||
* [g] звучна заднонебна съгласна |
|||
⚫ | |||
* [?] [[звучна мъжечна проходна съгласна]] |
|||
* [?] [[надгръклянникова съгласна]] |
|||
* [?] гръклянова съгласна |
|||
⚫ | Повечето звукове са в опозиция звучен и беззвучен, освен последните два, които нямат звучни варианти, защото се артикулират в непосредствена близост до гласните струни и озвучаването им е невъзможно. При артикулацията на почти всички преградни съгласни (освен [?], [?] и [?]) може да се появи и [[придихание]]. В повечето езици фонемите на преградните съгласни се групират по критерия звучност-беззвучност (например [[български език|български]], [[френски език|френски]], [[английски език|английски]]), а в други наличието или отсъствието на придихание има смисловоразличителна функция (напр. в [[датски език|датския]] и [[исландски език|исландския]] език няма звучни преградни съгласни и опозицията е придихателна-непридихателна). |
||
⚫ | Някои езици ([[арменски език|арменски]], [[тайски език]]) имат по три реда преградни съгласни (в опозиция беззвучни |
||
⚫ | Някои езици ([[арменски език|арменски]], [[тайски език]]) имат по три реда преградни съгласни (в опозиция беззвучни непридихателни-беззвучни придихателни-звучни непридихателни), като всички те имат смислоразличителна функция. В [[английски език|английския]] и [[шведски език|шведския]] например смислоразличителна роля играе звучността, но беззвучни придихателни преградни съгласни съществуват като [[алофон]]и на съответните беззвучни [[Фонема|фонеми]]. Някои езици в Индия имат всички четири реда преградни съгласни, като всички имат смислоразличителна функция. Придихателните звучни преградни съгласни са най-малко разпространени в различните езици по света. В езиците, които имат само един ред преградни съгласни, те винаги са беззвучни. Обяснението за това е, че артикулацията на беззвучните преградни съгласни по принцип е по-лесна от тази на звучните. Това е така, защото звучността се проявява единствено в самото начало и в самия край на звукоучленението на преградните съгласни (докато въздухът е в застой зад преградата в устната кухина, няма въздушен поток през гласните струни и по тази причина не може да се произведе тон). |
||
⚫ | Опозицията звучност-беззвучност по принцип е условна и абстрактна и много често преградните съгласни се определят като силни (fortis) и слаби (lenis), което е измерение на напрегнатостта на говорния апарат по време на артикулацията. Беззвучните преградни съгласни по принцип са силни, а звучните – слаби. В езиците, в които няма опозиция по звучност, обикновено двойките съгласни са в опозиция силни – слаби, като придихателните са силни, а непридихателните |
||
⚫ | Опозицията звучност-беззвучност по принцип е условна и абстрактна и много често преградните съгласни се определят като силни (fortis) и слаби (lenis), което е измерение на напрегнатостта на говорния апарат по време на артикулацията. Беззвучните преградни съгласни по принцип са силни, а звучните – слаби. В езиците, в които няма опозиция по звучност, обикновено двойките съгласни са в опозиция силни – слаби, като придихателните са силни, а непридихателните – слаби. Тези процеси са и тясно свързани и с т.нар. [[период на озвучаване]] (англ. voice onset time, VOT). |
||
⚫ | |||
⚫ | |||
В [[български език|българския]] език съществуват |
В [[български език|българския]] език съществуват [[Двубърнена съгласна|двубърнени]], [[Венечна съгласна|венечни]] и [[Заднонебна съгласна|заднонебни]] преградни съгласни в противовес звучни—беззвучни. Фонемите на заднонебните преградни съгласни имат и своите небни [[алофон]]и (пред [[Предна гласна|предни гласни]]). |
||
[[Категория: |
[[Категория:Съгласни звукове]] |
||
[[af:Eksplosief]] |
|||
[[br:Kensonenn dre serri?]] |
|||
[[ca:Oclusiva]] |
|||
[[cs:Plozivní souhláska]] |
|||
[[da:Klusil]] |
|||
[[de:Plosiv]] |
|||
[[en:Stop consonant]] |
|||
[[eo:Plozivo]] |
|||
[[es:Consonante oclusiva]] |
|||
[[fi:Klusiili]] |
|||
[[fr:Consonne occlusive]] |
|||
[[gv:Corockle bleaystagh]] |
|||
[[he:??????? ??????]] |
|||
[[hr:Ploziv]] |
|||
[[is:Lokhljóe]] |
|||
[[it:Consonante occlusiva]] |
|||
[[ja:破裂音]] |
|||
[[ko:???]] |
|||
[[lv:Slēdzenis]] |
|||
[[nl:Plosief]] |
|||
[[nn:Lukkelyd]] |
|||
[[no:Plosiver]] |
|||
[[pl:Spó?g?oska zwarta]] |
|||
[[pt:Consoante oclusiva]] |
|||
[[ro:Consoan? oclusiv?]] |
|||
[[ru:Взрывные согласные]] |
|||
[[sh:Ploziv]] |
|||
[[sr:Плозив]] |
|||
[[sv:Klusil]] |
|||
[[ta:?????????? ????]] |
|||
[[zh:塞音]] |
Текуща версия към 17:32, 27 ноември 2022
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Начини на учленение на съгласните звукове |
---|
Шумни |
Преградни |
Африкатни (преградно-проходни) |
Проходни |
Шипящи |
Сонорни |
Носови |
Едноударни |
Трептящи |
Приблизителни |
Плавни |
Гласни |
Полугласни |
Странични |
百度 作为丰田公司在日本本土以外的第一个TNGA工厂,一汽丰田新一工厂被中日合作双方及中国消费者寄予厚望和期待。
Въздухопотоци |
? Белодробни |
? Изтласкващи |
? Имплозивни |
? Щракания |
Време за начало на озвучението |
? Звучни |
? Беззвучни |
? Придихателни |
Преградни съгласни е събирателно име за звуковете, които се произвеждат чрез образуването на преграда в говорния апарат с помощта на езика, устните или други органи. Събраният зад преградата въздух след това се изпуска изведнъж, което произвежда звука.
Преградните звукове със собствен знак в международната фонетична азбука са следните:
- /p/ беззвучна двубърнена преградна съгласна
- /b/ звучна двубърнена преградна съгласна
- [t] беззвучна венечна съгласна
- [d] звучна венечна съгласна
- [?] беззвучна ретрофлексна съгласна
- [?] звучна ретрофлексна съгласна
- [c] беззвучна небна съгласна
- [?] звучна небна преградна съгласна
- [k] беззвучна заднонебна съгласна
- [g] звучна заднонебна съгласна
- [q] беззвучна мъжечна съгласна
- [?] звучна мъжечна проходна съгласна
- [?] надгръклянникова съгласна
- [?] гръклянова съгласна
Повечето звукове са в опозиция звучен и беззвучен, освен последните два, които нямат звучни варианти, защото се артикулират в непосредствена близост до гласните струни и озвучаването им е невъзможно. При артикулацията на почти всички преградни съгласни (освен [?], [?] и [?]) може да се появи и придихание. В повечето езици фонемите на преградните съгласни се групират по критерия звучност-беззвучност (например български, френски, английски), а в други наличието или отсъствието на придихание има смисловоразличителна функция (напр. в датския и исландския език няма звучни преградни съгласни и опозицията е придихателна-непридихателна).
Някои езици (арменски, тайски език) имат по три реда преградни съгласни (в опозиция беззвучни непридихателни-беззвучни придихателни-звучни непридихателни), като всички те имат смислоразличителна функция. В английския и шведския например смислоразличителна роля играе звучността, но беззвучни придихателни преградни съгласни съществуват като алофони на съответните беззвучни фонеми. Някои езици в Индия имат всички четири реда преградни съгласни, като всички имат смислоразличителна функция. Придихателните звучни преградни съгласни са най-малко разпространени в различните езици по света. В езиците, които имат само един ред преградни съгласни, те винаги са беззвучни. Обяснението за това е, че артикулацията на беззвучните преградни съгласни по принцип е по-лесна от тази на звучните. Това е така, защото звучността се проявява единствено в самото начало и в самия край на звукоучленението на преградните съгласни (докато въздухът е в застой зад преградата в устната кухина, няма въздушен поток през гласните струни и по тази причина не може да се произведе тон).
Опозицията звучност-беззвучност по принцип е условна и абстрактна и много често преградните съгласни се определят като силни (fortis) и слаби (lenis), което е измерение на напрегнатостта на говорния апарат по време на артикулацията. Беззвучните преградни съгласни по принцип са силни, а звучните – слаби. В езиците, в които няма опозиция по звучност, обикновено двойките съгласни са в опозиция силни – слаби, като придихателните са силни, а непридихателните – слаби. Тези процеси са и тясно свързани и с т.нар. период на озвучаване (англ. voice onset time, VOT).
Преградни съгласни в българския език
[редактиране | редактиране на кода]В българския език съществуват двубърнени, венечни и заднонебни преградни съгласни в противовес звучни—беззвучни. Фонемите на заднонебните преградни съгласни имат и своите небни алофони (пред предни гласни).